Дуайт Дейвид Айзенхауер (Dwight David “Ike” Eisenhower) е американски американски държавник, военачалник и политик, 34-ят президент на Съединените щати (1953–1961). Той е главнокомандващ на съюзническите сили в Европа по време на Втората световна война с ранг на генерал-лейтенант, а на 20 декември 1944 година става армейски генерал.

Айзенхауер е роден на 14 октомври 1890 година в Денисън, Тексас. Той е третото от седемте деца в семейството на Дейвид Джейкъб Айзенхауер и Айда Елизабет Стоувър. Баща му е потомък на Ханс Николаус Айзенхауер, който имигрира в Съединените щати от Германия още през 1741 година, тъй като е бил преследван заради религиозните си убеждения. Дуайт има шест братя. Децата израстват в християнско семейство, което принадлежи към едно от първите направления менонити и получават съответно християнско образование. По-късно родителите му преминават към сектата “Стражева кула” (известна днес като ” Свидетели на Йехова”). Едва през 1953 Айзенхауер приема кръщение в Презвитерианската църква. Това е единственият известен случай в историята, когато действащ президент получава кръщение.

Айзенхауер са пацифисти, ревностни противници на войната. През 1892 се завръщат в Абълин, Канзас, където децата посещават местното училище. През 1909-1911 Дуайт работи в млекарницата „Бел Спрингс“, а след това постъпва във Военната академия в Уест Пойнт (1911-1915). Докато учи военно дело неговият баща му носи книги за известни генерали. До 1918 е пехотинец в различни бази, а през 1918–1922 е танкист.

На 6 април 1917 Съединените щати обявяват война на Германия. Няколко дни по-късно Айзенхауер е назначен за капитан, а през 1920 получава чин майор. Две години по-късно започва работа като помощник-командир на генерал Фокс Конър в зоната на Панамския канал. Постъпва във военния колеж за командири и генерали във Форт Ливънуърт, Канзас. Дуайт подава молба да бъде изпратен на фронта, но преди да замине се подписва мир с Германия.

Жени се за Мейми Дженева Дауд на 1 юли 1916 година. Раждат им се две деца.

Между двете войни Дуайт Айзенхауер участва в няколко военни комисии в чужбина – в Панама, Париж и Филипините. По време на световната икономическа криза заедно с колеги разработват план за „промишлена мобилизация“ на САЩ. В първите години на президентството на Айзенхауер е привърженик на Новия курс. В началото на Втората световна война става офицер в щаба на генерал Джордж Маршал, началник на Генералния щаб. Разработва планове за защита на Южна Азия и Филипините срещу настъпващите японски части. Участва под командването на генерал Дъглас Макартър в организацията на последния неуспешен опит за отбрана на Филипините. След временното отстъпване от Южна Азия основните интереси на американците са ориентирани към Европа. Айзенхауер е бил отговорен за стратегическото планиране, психологическото и икономическото водене на войната. Маршал и Айзенхауер подкрепят ранното откриване на „втори фронт“ срещу Германия за освобождаване на Съветския съюз от германския натиск.

От края на 1945 до февруари 1948 година Дуайт Айзенхауер е приемник на генерал Маршал като началник щаба на армията, но той е участва при вземането на важни решения за военния бюджет, военната помощ за Гърция и Турция или за международния контрол на атомната енергия. Той е идеологически умерен, но постепенно приема антикомунистическата линия, следвана от президента Труман. От друга страна не вярва, че Съветският съюз представлява реална опасност.

Когато през 1948 година Дуайт Айзенхауер напуска армията, получава много предложения за работа. Става президент на Колумбийския университет (юни 1948 – октомври 1950), но почти не се занимава с академичните въпроси. Той очертава основните идеи на своята програма като „съвременен републиканизъм“ или „динамичен консерватизъм“. Неговият мироглед се основава на моралните принципи, които той пренася и във външната си политика. Според него конфликтът между Изтока и Запада е непреодолимо противоречие между безнравствената комунистическа диктатура и свободната западна диктатура. По времето на неговото президентство американската политика по отношение на Европа не се е е променя и подобно на своя предшественик Труман той е убеден, че преговорите със Съветския съюз могат да бъдат успешни само след утвърждаването на Западна Европа. Айзенхауер е единственият американски президент награден с британския Орден за заслуги.

Поради стратегическата компетентност на Айзенхауер през 1952 година Републиканската партия го избира за кандидат за изборите за президент на Съединените щати и той побеждава кандидата на демократите Адлай Стивънсън. Като президент доказва, че е балансиран както във вътрешната, така и във външната политика. За разлика от много консерватори подкрепя “Новия курс” и насърчава реформите в здравната политика. В края на своя мандат, на 17 януари 1961, в прощалната си реч към нацията предупреждава света от опасността, която представлява търговските интереси на отбранителната промишленост, която за да оцелее се нуждае от война.

След избирането на Кенеди за президент, Айзенхауер напуска Белия дом и се оттегля от политиката. През последните 13 години от своя живот претърпява четири сърдечни атаки. Постъпва във военната болница Уолтър Рийд във Вашингтон.

Дуайт Айзенхауер умира на 28 март 1969 г., на 78-годишна възраст във Вашингтон.

Цитати на Дуайт Айзенхауер

Воена кариера на Дуайт Айзенхауер